овощна градина
|

Устройство на овощното дърво

Овощното дърво се състои от две основни части: подземна или коренова система и надземна или стъблена система. Структурата на овощното дърво включва коренова система, стъбло, клони, листа и плодови органи. В тази статия ще разгледаме устройство на овощното дърво, характеристиките и функциите на всяка частите му.

1.Коренова система

Кореновата система играе ключова роля в укрепването на дърветата в почвата, осигуряването на вода и минерали за листата, създаването на органични вещества и като склад за запасни хранителни вещества. Затова е важно да се избягва безразборното нараняване и унищожаване на корените по време на различни селскостопански дейности.

За градинарите е от съществено значение да разберат разположението, дълбочината и ширината на кореновата система.

Дълбочината на кореновата система зависи от вида на овощния вид, типа почва и други фактори. При семенните подложки кореновата система обикновено е по-дълбока от тази на вегетативните подложки. В зависимост от почвата, корените могат да проникнат по-дълбоко в леки почви в сравнение с тежките и влажни.

Важно е също така да се знае, че корените са най-плитки близо до стъблото. Затова там не трябва да се обработва дълбоко

Устройство на овощно дърво
Фиг. 1. Устройство на овощното дърво
1 – коренова система; 2 – стъбло; 3 – водач; 3 – продължител на воцача; 4 – скелетен клон; 5 – продължител на скелетния клон; 6 – скелетно разклонение; 7 – продължител на скелетното разклонение; 8 – обрастваща клонка

Определянето на дълбочината и ширината на кореновата система при различни видове овощни дървета, различни подложки и разнообразни почвени условия представлява предизвикателство. Важно е за всеки градинар да разбере как се разполагат корените на дърветата в неговата градина. Това знание е от основно значение при определянето на необходимата дълбочина за обработка, определяне на нормите за поливане и внасяне на торове.

Един метод за този анализ е изкопаването на дупка с формата на квадрат, с размер на страните 1 метър и дълбочина от 50 см от стъблото. Трапът се изкопава, докато се достигнат корените, позволявайки визуално определяне на техните местоположения на разстояние 50 см и 150 см от дървото.

За улеснено наблюдение, гладката повърхност на двете срещуположни стени на трапа може да се разрови леко с дървено шило. Този метод подпомага по-доброто разбиране и анализ на кореновата система на овощните дървета в градината.

2. Надземна система

Надземната част на овощното дърво включва стъбло (фиг. 1) и корона. Стъблото представлява тази част, която се простира от почвата до първите скелетни клони.

В зависимост от височината на стъблата, овощните дървета се разделят на нискостъблени (40-60 см), средностъблени (90-110 см) и високостъблени (130-150 см).

Короната е разклонената част на овощното дърво, съставена от скелетна и обрастваща дървесина. Скелетът на короната се формира от водач, скелетни клони, които излизат директно от водача, и скелетни разклонения, които излизат от скелетните клони (фиг. 1).

Едногодишните клончета, разположени върху водача, скелетните клони и скелетните разклонения, се наричат продължители и играят ключова роля в увеличаването на короната. Обрастващата дървесина включва по-малки клонки и клончета (вж. фиг. 1) и има за задача да развива листа, цветове и да носи плодовия товар.

При естествено развитие без или с минимална намеса от страна на градинаря, всеки сорт формира свой уникален външен вид. Градинарят трябва да създаде разредена корона с добре разпределени скелетни клони и разклонения, както и жизнена обрастваща дървесина, за да осигури по-продължително време висококачествени плодове.

2.1 Видове клончета

Обрастващата дървесина включва различни видове клончета и лакомци, чието добро познаване е от съществено значение за правилната резитба на овощните дървета. Под термина „клонче“ се разбира едногодишната обрастваща дървесина.

При семковите овощни видове като ябълка и круша, разграничаваме къси, торбести (торбички), слаби, дървесни клончета и лакомци (вж. фиг. 2). По-примитивните сортове могат да включват и копиевидни клончета. Плодни са късите, торбестите и слабите клончета, докато дървесните клончета и лакомците дават начало на листа и леторасти, затова са известни още като растежни.

Фиг.2 Клончета при семковите овощни видове

При костилковите овощни видове като праскова, слива, череша, вишна, кайсия и бадем, се различават майски букетчета или букетни клончета, цветни, смесени, дървесни клончета и лакомци (вж. фиг. 3).

Фиг. 3. Клончета при костилковите овощни видове: 1 — майски букетчета; 2— двегодишни майски букйтчета; 3— цветни клончета; 4—смесени клончета; 5—дървесни клончета с единични плодни пъпки по върха; 6 — типични дървесни клончета

При някои видове като джанка, зарзала и др., могат да се появят и тръно-подобни клончета. Майските букетчета, цветните и смесените клончета са плодни, а дървесните клончета и лакомците са растежни.

2.2 Видове пъпки

Пъпките биват листни (растежни) и плодни. Листните пъпки представляват зачатък на летораст с листа. Чрез тях се осъществява pa­стежът на дървото, затова се наричат още растежни. Те са по-малки и по-заострени в сравнение с плодните пъпки.

Най-силен летораст се по­лучава от връхната пъпка на дадено клонче. По-ниско разположените пъпки дават все по-слаби леторасти (фиг. 3), а най-долните пъпки по клон­четата най-често не се развиват и остават в „спя­що“ състояние.

При счупване на връхната част или при силна рсзитба на клончето тези пъпки се „про­буждат“ и от тях могат да се получат силни лето­расти —лакомци (фиг. 2). Тази биологична особе­ност се използва при подмладяването на овощните дървета.

Най-дълго запазват жизнеността си спя­щите пъпки на ябълката, крушата, дюлята и слива­та, а най-кратко време – на прасковата и черешата.

В основата на листните пъпки на ябълката и кру­шата се образуват стипуларни пъпки. Те са почти незабележими с просто око. От тях при подходящи условия – повреждане или унищожа­ване на основната пъпка, се получават леторасти.

При прасковата и кайсията пъпките, намиращи се встрани от нормално развитата листна пъпка, се наричат добавъчни. Те са най-често плодни. Добавъчните пъпки при сливата са обик­новено листни.

При черешата и вишната не се об­разуват добавъчни пъпки.

Понякога, под кората на клоните, и по-често по корените, се появяват адвентивни пъпки. Тези пъпки дават начало на коренови издънки при овощни видове като слива, вишна, лешник, смокиня и други, които имат значителна роля в размножаването им.

Адвентивните пъпки по стъблото и клоните имат важна функция във възстановяването на растението.

Плодните пъпки, които се различават от листните, представляват ключов елемент в развитието на овощните дървета. В случая на костилковите овощни видове, като праскова, слива, череша, вишна, кайсия и бадем, те се превръщат единствено в цветове, откъдето произтичат плодовете.

Плодните пъпки при черешата и вишната по външен вид могат да приличат на листните и трудно се разграничават.

При семковите овощни видове, като ябълка, круша и дюля, плодните пъпки имат по-сложна структура, давайки начало на цветове, малки прирастчета (торбички) и листа, поради това те са известни като сложни или смесени.

Например, в случая на ябълката и крушата, една смесена пъпка обикновено дава 5 до 7 цвята, а при дюлята – един цвят, разположен на върха на леторастчето с 5-6 листа.

2.3 Листа

Листата на овощните дървета с изключение на ореха и лешника са прости. Те се състоят от петура и дръжка. Орехът и лешникът имат сложни листа с различен брой петури.

В листата постъпващите от корените вода и ми­нерални хранителни вещества под влияние на зе­леното вещество (хлорофил) и слънчевата енер­гия се превръщат в органични вещества (захари, киселини и др.), които са жизнено необходими за растежа и. плододаването на овощните растения. За да изпълняват тази роля, листата трябва да са здрави и добре осветени от слънцето. Това се по­стига с правилна резитба и умела растителна за­щита.

Тъмнозеленият цвят и големите и дебели петури са признак за жизнени и нормално функ­циониращи листа, а жълтеникаво-зеленият цвят и малките и тънки петури – за ненормално функ­циониращи листа.

2.4 Цветове

Цветовете на овощните дървета с изключение на ореха и лешника се състоят от чашка, венче, тичинки и плодник. Те са двуполови.

Пра­шецът, който се образува в тичинковите торбички е тежък и лепкав и може да се пренася върху близалцата на плодниците само от насекомите, главно от пчелите. Там той покълнва и извършва оплождане, в резултат на което се получават пло­довете.

Цветове при овощни видове
Цветове при овощни видове

Овощарите трябва да знаят, че не при всички овощни видове е възможно самоопрашване. Ябълковите, крушовите, бадемовите, черешо­вите и джанковите (афъзките) сортове, както и част от сливовите, вишневите и дюлевите са самостерилни. Те не могат сами да се оплождат и се нуждаят от чуждо опрашване. Затова в тези случаи трябва да се засаждат най-малко два или три сорта от един вид.

Прасковените, кайсиевите, част от сливовите, вишневите и дюлевите сортове са самофертилнн, самооплождащп се. От тях мо­же да се засажда и само по един сорт.

Орехът и лешникът са разделнополови еднодомни растения. Мъжките цветове са събрани в дълги реси, а женските – в класовидно съцветие. Пра­шецът на ореха и лешника е сух и лек и се разна­ся от вятъра.

Ореховите и лешниковите сортове са предимно кръстосано опрашващи се растения, затова и при тях трябва да се засаждат най-малко по два сорта.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *