Картофена мана по доматите
| | |

Картофена Мана По Доматите: признаци и причини

Едва ли има друго заболяване по растенията, което да е така разпространено в света, както картофената мана по доматите. Предполага се, че се е появила в Мексико — родината на картофите. В Европа е пренесена в края на миналия век, където е опустошила масово картофените насаждения.

Картофената мана по доматите е болест причинена от гъбичката Фитофтора инфестанс (Phytophthora infestans Mont.), поради което производителите наричат болестта фитофтора. Основните признаци на болестта са появата на кафяви петна по листата, стъблата и зелените плодове.

В България а заболяването се е появило през 50-те години Развивало се главно по картофите в планинските райони. По доматите се е появявало късно през септември и октомври, поради което не е нанасяло сериозни щети на производството.

Сега то се среща по всяко време на годината както по доматите, отглеждани в стъклени и пластмасови оранжерии, така и на открито.

КАК СЕ РАЗПОЗНАВА КАРТОФЕНАТА МАНА ПО ДОМАТИТЕ

Причинителят на картофената мана напада всички надземни части на доматовите растения. Първите признаци по листата се появяват по периферията на отделните листни пластинки и най-често по върховете на отделните им дялове.

Тъканите на нападнатите части първоначално завяхват, без да променят цвета си. Когато относителната влажност на въздуха е висока, по долната страна на нападнатите части се образува фин белезникав налеп.

Картофена мана по листата на доматите
Картофена мана по листата на доматите (Phytophthora Infestans)

За 2-3 дни засегнатите части на листата загиват и придобиват тъмнокафяв цвят. Когато нападението е по-силно, растенията изглеждат като опърлени.

Причинителят на картофената мана напада още листните и цветните дръжки, но най-опасни са нападенията по стъблата на растенията. Това се отнася най-вече за доматите, отглеждани в оранжерии.

По тях се появяват сухи кафяви петна, които се разрастват бързо и като пръстен обхващат нападнатото стъбло. В резултат на това всички части на растенията, намиращи се над нападнатата част, загиват.

Картофената мана напада само зелените доматови плодове. По тях се появяват големи, грапави, кафяви, твърди и сухи петна. По-късно нападнатите плодове изгниват.

Картофена мана по зелен домат и стъбло
Картофена мана по стъбло и зелен домат (Phytophthora Infestans)

В дъждовни години картофената мана може да вземе такива размери, че да стане причина за масови поражения на посевите в цели райони.

Кой е причинителят на картофената мана по доматите

Картофената мана по доматите се причинява от гъбата Фитофтора инфестанс, поради което производителите наричат болестта фитофтора. Мицелът на гъбата се развива в междуклетъчните пространства па нападнатата тъкан.

При висока относителна влажност на въздуха се образува слабо забележимо спорообразуване. За да покълнат, спорите се нуждаят от капка вода и температура между 6 и 16° С. При известни условия вместо да прораснат с кълн, който да извърши заразяването, те образуват до 8 двукамшичести, подвижни зооспори.

Чрез активни движения зооспорите достигат устицата на листата и извършват заразяване. Чрез образуването на описаните зооспори патогенът увеличава многократно възможността си да заразява.

Как инфекцията, причиняваща картофена мана, се запазва до следващия вегетационен период

За условията на нашата страна като основен източник на инфекция се приема мицелът на гъбата, презимувал в клубените на картофите в хранилищата, Напролет след сеитбата той излиза на повърхността на почвата с израсналите млади растения.

По този начин още през март-април се оформят първите огнища на инфекция. Освен това мицелът на гъбата може да се запази и в клубените, които са останали на полето след прибирането на реколтата.

Причинителят на картофената мана може да се запази още в растителните остатъци от късни домати, особено когато те не са в състояние да изгният изцяло, независимо дали са отгледани на открито или в оранжерии.

Картофена мана по доматите

През неблагоприятния зимен период причинителят може да се запази и по растенията, отглеждани в стоманено-стъклените оранжерии на страната. Това даде възможност на патогена през последните 15—20 години да затвори цикъла на своето целогодишно развитие. А именно: наесен патогенът преминава в пластмасовите оранжерии, където намира изключително благоприятни условия за своето развитие — висока относителна влажност и хладно време.

При тези условия през нощта падат обилни роси, които допринасят за масовото развитие на заболяването. Още наесен с помощта на спорите патогенът прониква в стоманено-стъклените оранжерии, където се запазва до края на зимата. Напролет отново се разсейва из посевите от ранни домати. По този начин се осигурява вторият цикъл от развитието на този причинител.

При какви условия се развива картофената мана

• Да е паднал дъжд в продължение на поне два последователни дни. При това количеството на валежа няма особено значение. По-важна е неговата продължителност.

• През следващите 2—3 дни времето да е облачно.

• През посочения период температурите да не падат по-ниско от 10° С и да не надвишават 25° С.

Тази система е твърде усложнена, поради което препоръчваме на любителя градинар следното. Ако по растенията се задържат водни капки повече от 4 часа и в тях не се съдържат разтворими химични вещества, спорите на патогена покълнват и могат да извършат заразяване при температура между 10 и 25° С.

Може ли да се развива картофена мана, без да са паднали валежи

За да покълнат, спорите на причинителя на картофената мана се нуждаят от капки по листата, в които да няма разтворени хранителни вещества. Такива са капките вода, останали по растенията след дъжд.

Но водни капки, който се задържат по растенията повече от 4 часа и в същото време не съдържат разтворени химични вещества, се образуват и при други условия (без дъжд). Напролет или през есента в равнинните части на страната нощните температури спадат под точката на оросяването.

При тези условия по растенията се образуват обилни роси, които често се задържат до 10—11 часа през деня, т. е. за период, по-дълъг от 4 часа, през което време може да се извърши заразяването.

В местата с по-голяма надморска височина (котловинните полета), както и близо до водните басейни (язовири, реки и др.) такива условия могат да се създадат и през летните месеци. При посочените случаи ниските (10—12° С) температури благоприятстват за образуването на обилни роси и за заразяване, а дневните (20—25° С) способстват за по-бързото нарастване на мицела в тъканите на растението.

По такъв начин, без да е валял дъжд, започва развитието на картофена мана, която заварва не само любителите градинари, но и специалистите неподготвени. Този път на развитие на заболяването не се осъзнава от много наши производители, макар че при съвсем аналогични условия то се развива и в пластмасовите оранжерии, където никога не е валяло дъжд.

Препарати за борба с картофена мана по доматите

При поява на заболяването може да се пръска с подходящи препаратите посочени в таблица 1, предлагани на българсия пазар.

ПрепаратКонцентрация,
%
ДействиеКарантинен срок,
дни
1Акробат МЦ0,2Предпазно и лечебно28
2Акробат Р0,25Предпазно и лечебно20
3Верита ВГ0,15Предпазно7
4Дитан ДГ0,2Предпазно20
5Дитан М450,2Предпазно20
6Икуейшън Про0,04Предпазно и лечебно3
7Корсуйт М ДФ0,25Предпазно и лечебно20
8Куадрис 25 СК0,075Предпазно3
9Манкоцеп 80 ВП0,25Предпазно20
10Ридомил Голд МЦ 68 ВГ0,25Предпазно и лечебно20
11Рубин 72 ВП0,25Предпазно и лечебно20
12Фунгуран ОН 50 ВП0,15Предпазно14
13Шампион ВП0,15Предпазно14
Таблица 1. Препарати с лечебно и предпазно действие срещу картофена мана по доматите в доза 10л. на 100 кв.м

Единственото условие при използването на тези смеси е да се има в предвид карантинния срок на препарата. Отначало може да се използват препарати с по-дълъг карантинен срок, но с наближаването на беритбата е необходимо да се премине на препарати с къс карантинен срок.

При отглеждането на доматите на открито проблемът с картофената мана не е така сложен. Първоначално, докато растенията са по-нежни и не съществуват условия за развитието на болестите, се извършват предпазни пръскания с препарати с предпазно действие.

При влошаване на времето веднага се преминава към използуване на 1 %-ов бордолезов разтвор. Добре напръсканите с бордолезов разтвор растения не страдат от гъбни и бактерийни болести.

Когато произведената продукция няма да се предлага на пазара, да се използва бордолезов разтвор, тъй като лекото замърсяване на плодовете с разтвор не създава никакви проблеми на любителите градинари.

Subscription Form

Абонирайте се за нашия email бюлетин за да получавате актуална, интересна и полезна информация!

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *